Археология на подсъзнателното
блог за художествена литература|лично творчество на Стефан Кръстев - cefules
Музите
Тя се разплака. Той й повтори, че е щастлив. Нищо, че ще забрави. След това пак се любеха. Накара я отново да му разкаже, вече без да плаче, без да прекъсва и да повтаря, колко виновна се чувства.
Не! България не е окупирана
О, България НЕ Е окупирана! Само дето на територията й са разположени чуждестранни бази, по-дълго; доста по-дълго, отколкото е била разположена окупационната съветска войска по време на Втората световна война.
НЕ, България НЕ Е окупирана! Само дето турски изтребители (и бомбардировачи) ще пазят небето й. Турция ни са верни комшии, тъй де: милички, едни; мъдри. Е, вярно, имат териториални претенции; винаги са имали териториални претенции, но трябва да ги разберем, те се имат за наследници на Османската империя, т.е., а България е била част от Османската империя (сега от ЕС и НАТО) и е логично (ако щете "логично") наследниците да имат претенции; ние нямаме право на претенции, ние сме се пръкнали отникъде и сме безправни. Претенциите на комщувците са за наше добро, пък и ЕС ни пази от тях, понеже комшувците не са в ЕС (честно да си кажем: имат достатъчно достойнство, че да им са изгодни условията).
НЕ, България не е окупирана, но няма проблем да си даде небето, за да се бомбардират братята й, както се е случвало. Сърби не ни се сърдят, уверих се. В очите им има някаква дълбока тъга от случилото се, но не ни обвиняват. България НЕ Е окупирана, но те изглежда си мислят така. Не ни обвиняват, съжаляват ни. Както се съжалява брат. И се боят, да не паднат някога дотам, докъдето сме паднали ние.
НЕ, България не е окупирана, но кажат ли от ЕС избиват се животните на фермерите. Кажат ли от ЕС - затварят се фабрики. Кажат ли от ЕС тръгва мощна подигравка в цялото публично пространство...СРЕЩУ КОГО?! Срещу жертвите, които вчера са се надявали, че са изработили достатъчно, че да могат да се развият децата им, а утре виждат самотни друми...Из Европа, където да съществуват като бежанци, само и само да оцелят.
НЕ, България не е окупирана, само дето и нимфата Европа се отрича да е наша; нищо, че по земите ни е расла, като е угодно на комшувците - трябва да отричаме произхода си и да твърдим, че сме тюрки.
НЕ, България не е окупирана, само дето управляващите ни се отчитат пред приятелите си в посолството, а правителството ни се бори украинския посланик да има повече правомощия от президента. Американският си има повече, но не са му достатъчно. НО БЪЛГАРИЯ НЕ Е ОКУПИРАНА.
НЕ, България не е окупирана, само е принудена да унищожи самолетите си и ракетите си, а после да плати рекет от над 11 милиарда, за да се сдобие с чертежи на самолети.
НЕ, България не е окупирана...Всички българи с добро сърце си подарихме ядрените реактори на воюваща страна; ядрените реактори, които са купени със спестяванията на рода ни. Нали утре ще купуваме електроенергия от същите тези, на които подарихме реакторите, че да си я произвеждат.
НЕ, България не е окупирана, подарява си оръжията (които не й достигат) само защото е европейски и всички българи така им харесва.
НЕ, България не е окупирана...НЯМА НИКАКВА ЦЕНЗУРА, а това, че не се излъчват руски телевизии НЕ Е ЦЕНЗУРА. Прилича на ЦЕНЗУРА, но ЦЕНЗУРАТА Е ЦЕНЗУРА, а това НЕ Е ЦЕНЗУРА.
НЕ, България не е окупирана...Академичният съвет дърпа ушите на професор Дарина Григорова, но както се казва: "всеки има право на лично мнение, ако личното мнение съвпада с политически коректното"
НЕ, България не е окупирана, само дето журналисти попадат в сайтове, в които се набелязват "врагове на Украйна" за да бъдат ликвидирани. Е, като са "врагове на Украйна", кой им е виновен. В България формално няма смъртна присъда, дори за най-големите изверги; защото така е европейски и да се убиват педофили, измъчвали до смърт деца не е уок, не е цивилизовано, но пък да си гледаш работата, така както искаш, а не както ти повелява верността към ЕС те лишава от всякакви права.
НЕ, България не е окупирана, само дето се събарят паметници; "вражески паметници" макар и обичани от повечето българи. Безименият съветски войник е враг, нищо, че е изгубил живота си из бойните полета в битката срещу хитлеризма. Враг е, нищо, че докато е бил в България, България не е била заплашена от бомбардировки. Враг е, нищо, че си е отишъл по живо - по здраво, а не е забравил задника си из плодородни наши земи (за вечни времена), както правят "съюзниците". Да, съществена разлика е, че това са "съюзници", а онова са били "окупатори"
НЕ, България не е окупирана; вижте колко хубаво финансира "Америка за България" будните и ранобудните. Нищо, че за всеки долар/лев/евро, които неправителствената организация отпуска, държавата ни е длъжна да добави още 2, та една неправителствена организация с подобно име си насочва чисто държавни пари към свои хора. На това не знам как се вика, но НЕ, НЕ Е ОКУПИРАНА БЪЛГАРИЯ.
Чиста и свободна си е България, само дето всичките тези неща са факт.
Знаете ли, не ми пречат "паметници на окупатори", а присъствието на "не-укопаторите".
Екипът на "Стаята на приказките"
Екипът на Стаята на приказките.
Ще се срещнем отново на 30 ноември от 18 часа с първи епизод на кукления сериал "Историите на кученцето Карла"...
Билети на касата на НЧ "Съгласие - 1869"
Страст под черници
Разкъсват се облаците, разголват пълнолуние. Сладураната ми се спира, замлъква, захапва показалец, сълзи избиват по очите й. Изхленчва кратко, след което кляка, вдига глава нагоре и започва да вие. Ах, защо нямам камера!
Да се смея ли да плача ли!
-Аз съм кучка! – изкикотва се, скача като пружина и ме прегръща – Да се прибираме, а? В небесната обсерватория с оранжевия язовир.
Целува ме по ухото.
Примамливо ми звучи, но жалко. Нека се оправи, първо нека се оправи. Дори не помни къде се намираме.
Сиропът за кашлица, после видях противопоказанията. Гълташе направо от бутилката, а изглежда не й понася. Хладно е, навява ситен дъжд, мисля, че ще се ободри. Нямам кафе във вилата. Щях да я накарам да изпие една кофа.
Прегръща ме. Някакви глупави целувки. По яката и по ръкавите. Възбудено ми е, лесна ми е сега. От два месеца излизаме заедно. Цяло училище ни взема за гаджета. Не съм сигурен, че след подобен срок без интимност, ще излезе нещо. Родителите ни някога може да са изчаквали и по-дълго или поне така говорят някои, нещо което ме съмнява, но днес не е така. Прие да прекараме заедно от петък до неделя, само двамата във вилата. Исках това, което сега лесно можех да получа. Но тя беше дрогирана! Неволно, със сироп за кашлица. Глупости сипеше, привиждаха й се разни неща, не изглеждаше, никак в ред не изглеждаше. Ту ме избива мисълта: “какво пък”, после нещо ми се отщява. Ту ме хваща яд на мен си, яд ме е и на нея. Не е кучка, кокошка е. Толкова ли не може да чете за да разбере, че това не й е водка и сироп за кашлица не се пие от бутилката. Водка ли! Сега се сещам, че спомена, че е пила и водка. Комбинацията си е свършила работата. Не ми изглежда да умре, но чувал съм от някъде, че не бива да се оставя човек да заспи.
-Тук защо растат костенурки! – зяпнала сочи с пръст някакви дървета.
-Това са дърветата на целомъдрието. Пълзят плодовете им към спасението, бавно като костенурки.
Засмя се късо:
-Ти се бъзикаш.
Не знам кой от двамата е по-надрусан. Минава ми през главата, че тя може да ме пързаля. Иска й се като нормално момиче да прави секс с приятеля си, но нещо иска да скрие, че го прави с всичкия си, точно с мен. За това измисли малкият театър със сиропа за кашлица. Ще остане разочарована, май и двамата ще останем.
В следващият миг заблестява пътеката. Честно и аз за кратко се заблудих. Наистина изглеждаше земята като посипана със скъпоценни камъни. Блестяха. Тя издаде кратко възклицание и се втурна на ги събира. Опитах се да е спра. Попитах я не чувства ли, че са твърде меки за брилянти, каквото изкрещя, че са.
Окапали черници. Намокрени от дъжда, блестяха на лунната светлина. Тъпчеше по джобовете си и пазвата. Натъпка дъното на джинсите си.
Можете да си представите каква гледка беше на другата сутрин. Развали ни се прекарването. Дрехите й за хвърляне, това нямаше да излезе, ако ще и хиляди лелки да твърдят по телевизията, че техният прах за пране, изпирал всичко. Първо обаче трябваше да се приберем. На всичкото отгоре тате не ми даде колата, първо да са ми връчили книжката. Кой ще ме проверява, само дванадесет километра селски път, но тате си е такъв! Трябваше да ползваме автобуса, а на връщане пълен.
Хубавицата ми, неописуема. Като, че ли сега излязла от фекалийна яма. Още влизаме, тя става по-морава от дрехите си.
-Какво! – без никой да я пита – Не сте ли виждали наклепана с черници!
Хората млъкват и обръщат глави. Само едно момиченце с плитки, на около седем – осем, уж се опита да попита тихичко, но се чу сигурно до шофьора:
-Мамо, а пък тази кака защо е наакана.
-Ще съдя тази аптекарка! А с теб късам! – изсъска след което се разхленчи и ме прегърна.
Месеци след това наистина скъсахме. Без връзка със случката. Тя намери достатъчно чувство за хумор и само се смяхме на глупавата преживелица.
Веднъж дори ми рече, а очите й блестяха точно като окапалите черници онази нощ:
-Да, нацапана бях, но поне в онези мигове: щастлива. Зрителна илюзия е било, но кое ли не е. Аз наистина събирах от земята брилянти. И поне усетих преживяването. Заслужаваше си!
Накара ме да се замисля.
Тя отиде да учи. Не се виждахме с месеци. По-добре, че приключихме.
Минаха осем години. Сега само мога да се хваля, без никой да ми повярва, че съм имал известна близост с тази жена. Кой да повярва, че от това мършаво създание, симпатично, но семпло ще излезе топ – модел.
Често е на кориците на списания.
Видях я на скоро. Пак ми се стори, че виждам в очите й черниците. И тя ги спомена.
-Помниш ли, ама че въпрос, няма как да си забравил, как блестяха черниците. И блясъкът им ме накара да ги помисля за скъпоценности. Случи ми се повторно. Видях нещо да блести, помислих го за скъпоценност, натъпках го в себе си. Същите са и сега последиците – засмя се горчиво. – Смачках го и се нацапах. Много се нацапах.
Бързаше. Няколко минути само имахме.
-Но поне в онези мигове, докато си мислила, че са скъпоценности, била си щастлива, че си ги събирала. – успях да повторя думите, които каза тогава, но едва ли вече помнеше.
Днес може да е хубав ден за българското спасение
Дано този път успеем!
Всеки, който има физическа възможност да присъства, нека го направи.
С това може да спаси живота на хиляди. И своят.
105 сезон: Един мъж и една жена
Тя е огорчена и не вярва, че вярва.
Той търси, той открива, той живее.
Тя е в затвора на дом и спомени. Той - обратно: лишен от тях.
Има една пресечна точка.
Неизбежна ли е драмата.
Георги Ангелов и Мариета Калъпова в малкия свят на една усмивка през сълзи.
На 20 октомври от 19 часа в Драматично-куклен театър "Иван Радоев".
-
Колаж: Elfi Elfida Имам си една точка на рамото която от малък уча да се превръща в пеперуда. Когато ме накажеха или уроците ми бяха...
-
Колаж: Elfi Elfida Не вярвай, че ти липсвам Ако можеш да затвориш очи, не да заспиш или целунеш,
-
Кадрите, които по-долу следват за някого може да са шокиращи... Започвам с уговорката, че Мелник е град - съкровищница на България, че гео...